Групата ни беше малка, но "страховита"... или поне такава се е сторила на някои хора, които са отвикнали да виждат млади хора във военно облекло. Но за това по-късно... 
Два еърсофта, едно знаме, камуфлажи, храна и добро настроение беше всичко, което носехме в този ден. 
Рано сутринта се събрахме на уреченото място и без да се бавим поехме към Мальовица. Целта ни беше до края на деня да сме изкачили върха. Начинанието не беше кой знае какво, макар в интернет да беше пълно с всъвъзможни описания на маршрута, кое от кое по-страховити. 

Началото на приключението трябваше да започне от Централната планинска школа (ЦПШ), намираща се в местността Меча поляна. До там стигнахме с колата, която оставихме на паркинга. Оттам най-общо казано маршрута ни беше първо до хижа Мальовица, където след като починахме поехме към върха. Времето беше хубаво, а като добавим и това, че бяха празници ще се сетите, че планината гъмжеше от хора - както Българи, така и много чужденци от всевъзможни краища на света. 
Въпреки "навалицата" беше приятно да срещнеш толкова хора, които оценяват красотата на Българската природа. Да поздравиш съвсем непознати или да те поздравят със "Здравейте" беше толкова неестествено, но в същото време приятно, че сякаш бяхме попаднали в друго време и място, където злобата между хората не съществува. 
С мнозина се заговаряхме, с други се снимахме и така времето летеше, а ни предстоеше още много път. 

Скоро забелязахме, че ние сме единствените, които катерят върха и вероятността да се наложи да слизаме по тъмно е съвсем реална. Това, разбира се, не ни отказа, защото носехме със себе си всичко необходимо, дори и да не се върнем до хижата, да се наложи да спим на открито. На Елениното езеро пристигнахме около 17:00 часа и тогава вече ни стана напълно ясно, че връщането ще е по тъмно, но поне искахме да се качим преди залез слънце, затова решихме да изкачим върха, не по левия маршрут, който беше по-полегат, но по-дълъг, а по десния, който беше по-къс, но доста по-екстремен. Казано, сторено... Четирима души, два автомата и едно знаме плюс раниците тръгнаха нагоре без ни най-малко да подозират, че на места "пътеката" изчезваше съвсем и трябваше да се катерим по отвесни скали! Ето на това казвам маршрут с известно затруднение :-), а не онази пътечка, която повечето в нета описваха като "затрудяваща", когато стане дума за изкачването на Мальовица.

В крайна сметка изборът ни се оказа правилен и малко преди залез слънце бяхме на върха. 
Беше невероятно. Бяхме изкачили само 2729 метра, а все едно бяхме на луната. Стоиш на върха и на където и да се обърнеш, погледът ти се рее в сякаш безкрайния простор от скали, планински масиви и върхове. Космическото внушение се подсилваше от луната, която изгряваше на изток и слънцето, което залязваше на запад... Слушаш тишината и стоиш сякаш си в центъра на вселената. 

Красотата на момента беше неописуема, но трябваше да тръгваме обратно към хижата. Скоро се стъмни и само луната осветяваше пътя ни. По-голямата част до хижата проходихме на лунна светлина, макар че имахме фенери. Беше някак по-естествено и вълнуващо. Разбира се на връщане всеки от нас се спъна по няколко десетки пъти, а някои паднаха по един два пъти :-) Но какво значение имаше това, след като си преживял такъв ден!

На хижата стигнахме около 22:30 часа, вече доста уморени, но доволни, че сме изпълнили плановете си от сутринта. Още не бяхме свалили раниците си, когато до нас приближиха двама души - мъж и жена, които ни попитаха "Вие ли сте тези, които вдигнаха планината на крак?" Странно, какво имаха предвид тези хора. Въпросът, макар и странен, беше добронамерен... След размяна на множество въпроси и отговори разбрахме, че някакъв кретен, който сме били срещнали по пътя, по-рано през деня, бил сигнализирал на телефона за спешни случай, че в планината имало "...въоръжени лица, с нацистко знаме на СС". В отговор на неговото обаждане от Самоков били изпратили патрулна кола с полицаи до Централната планинска школа, където трябвало да ни чакат. От хижаря разбрахме, че полицаи се обадили и в хижата, за да питат дали да пращат екипи нагоре?! Въпросният кретен освен това публикувал материал и във фейсбук, където публикацията за кратко време била коментирана стотици пъти... И всичко това, защото някакъв идиот се бил уплашил да не го застреляме с автоматите играчка :-) А, забравих и за емоционалния дискомфорт, който групата въоръжени му била нанесла със знамето на КУБРАТОВА МЛАДЕЖ, което той в страха си възприел като знаме на SS... Много се смяхме на тази глупост, и макар да бяхме уморени дълго време си говорихме и представяхме как полицаите от Самоков се катерят до вр. Мальовица. 

На другата сутрин закусихме, излежавахме се край реката, снимахме се отново с непознати и към ранния следобед поехме към София.