Преди 77 години в подобен на сегашния студен и мрачен ден англо-aмериканската авиация стоварва поредния си безмилостен удар върху столицата на Царство България.
Бомбардировката има една цел - цивилното население на София.

Убитите, ранените и безследно изчезналите са хиляди и макар градът да е опустошен, нападението не успява да прекърши Българския дух.
Вражеските сили и този път превъзхождат силите на защитниците – Българските пилоти от 2/6 и 3/6 изтребителен орляк и германските пилоти от I. / JG 5 “Eismeer”, водени от капитан Герхард Венгел.  
В завързалата се ожесточена битка англо-американците губят няколко самолета, а други са отклонени от целта им и това спасява живота на мнозина невинни граждани.

За нещастие същият ден в небето над Радомир, в неравна битка с врага, загива и хауптман Венгел. По спомени на съвременници, германският пилот малко преди да бъде свален, е водил въздушен бой с няколко самолета, докато е уцелен от вражески куршум в главата и самолетът му се разбива в земята.
Ние, поколението, което не познаваме ужасите на войната, помним героите, които загиваха, за да ни има нас. Ето защо и тази година БНС, КУБРАТОВА МЛАДЕЖ и Н.О. СНОП се подготвихме да почетем паметта на капитан Герхард Венгел.
За подготовката на възпоменанието беше необходимо да се уведомят сноповите главатари, симпатизантите ни, както и да се изградят два пилона до плочата на капитан Венгел, в градината „Буката”, където е паметната му плоча.
Комендант на мероприятието беше Боян Расате, а аз бях определен за помощник-комендант.

Приготовленията за събитието започнаха само седмица по-рано. Уведомяването на хората вървеше успоредно със закупуването на материалите, необходими за изработването на пилоните.
Нашият съратник, кубрат Йордан Манасиев, ги изработи в срок, юнкер Стоян Манасиев ги боядиса, а ден преди възпоменанието аз, заедно с Боян Расате и един съмишленик – Григор Карастоянов, изкопахме двете дупки, забъркахме бетона и поставихме пилоните.

През целия ден, когато поставяхме пилоните, времето беше отвратително. Валеше дъжд и всичко беше толкова подгизнало, че докато работехме, газехме до глезените в кал. Въпреки това успяхме да ги бетонираме и в края на деня, след като за пръв път бърках бетон J , аз и моите другари бяхме много доволни от свършеното.

Възпоменанието започна на следващия ден в 13:00 часа с приветстваща реч на кубрат Ирник, който даде думата на един от присъстващите, който разказа историята на неговия прадядо, лекар в Александровска болница. Д-р Попов загинал в същата бомбардировка, след като отказал да изостави болните и да се скрие в бомбоубежището.

След него се изказаха сестра Ватах, която отбеляза, че възпоменанието за Герхард Венгел трябва да прерастне в ден за почит към загиналите наши съюзници от двете войни – германските войници и офицери. Думата взе и кубрат Александър Суев - „Срамно е, че в днешна Германия героите, които заслужават уважение, не се почитат!”, изтъкна той.
Заключителните думи произнесе Водачът на Български Национален Съюз - кубрат Боян Расате. Казаните слова бяха достойни за паметта на падналите герои.

Благодарим на всички, които въпреки лошото време, почетоха с присъствието си паметта на капитан Герхард Венгел, геройски загинал при защитата на Българското небе!

                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Андрей Павлов, юнкер