Зимен излет във Витоша

Ежеседмична среща в клуба на БНС/КУБРАТОВА МЛАДЕЖ

Някой се провикна: Ерминаааа, кога ще ходим на планина?
Веднага отговарям: Кажете планина и организирам!

Всички бяха без претенции, просто искаха да излезнат от мрачна и зимна София и да се разходят в още по-зимната планина.

Когато се прибрах вкъщи, веднага отворих моята нова книжка „141 върхове в България” на произволна страница и бам - падна ни се връх Голям Купен във Витоша планина (1930м)

Дадено. Отиваме. Датата е 20-ти януари.

10 човека и 1 куче потвърдиха, че ще се включат в този зимен излет до върха.

И така. Дойде сутринта на 20-ти януари, аз се събуждам и отключвам телефона. Нови 5 съобщения. Едното момче било цялото схванато от сноубордистките си приключения предния ден, другото момче с кучето отказва да дойде, защото чул прогнозата и било казано, че който тръгне високо в планината, едвам ще оцелее. Третият имал огромно желание да дойде, ама видял, че няма подходящи обувки.
Четвъртият се успал, а петия даже не ме интересуваше какво оправдание ще каже, защото бях много изнервена.

Ей така едно време Българите подпийнали се надъхвали вечерта да вдигат Априлско въстание, но на сутринта осъзнават, че нямат пушка, галоши или че жената не ги пуска. Такива сме си ние…

Та както и да е. Петима, петима. Толкова тръгнахме, ама толкова не стигнахме до върха. Не, спокойно, не е умрял петият, просто се отказа по средата на пътя и се върна, ама затова по-късно в редовете.

Начална точка: Железница

Поехме по пътя в 10:20 часа. Времето беше страхотно, но пък и бяхме доста добре екипирани. Толкова дебело облечени, че на първите 100 метра спряхме, за да махнем 1-2 ката дрехи и да ги приберем по раниците. Пак продължихме и след 10 минути видяхме беседка. Е, познайте. Пак спряхме, ама този път да закусим. Кой с кроасани, кой с кренвиршки. Ама само такива вредни работи имаше в магазинчето на Железница.
Хапнахме и пак продължихме. Пътеката от открита премина в гора и наклонът стана малко по-сериозен. А и допълнително снегът усложняваше терена. Ходихме 2 часа с бавно темпо и след като излезнахме от гората и стигнахме платото, един от нашите каза, че обръща към Железница. От нас петимата той беше единственият с лоша екипировка, по дънки, и каза, че дори лекият вятър просмуква през дрехите му.
Знаете, че в планина, особено през зимата, не е препоръчително човек да остава сам, но ние разумно преценихме, че пътят до Железница наобратно няма как да се обърка, като имахме предвид, че има и зимна маркировка с колци. Продължихме без него.  
Колкото по нагоре стигахме, толкова по-дълбок сняг имаше и на всеки 2-3 крачки пропадахме до колене. Заради това изкачването се случи по-бавно, но след час-два някъде стигнахме базата на НСА. Там студентите бяха за 2 седмици на зимен лагер и точно когато ние дойдохме, те отиваха да карат ски. Поканиха ни да влезнем вътре и да изпием едно чайче, преди да изкачим върха. А върхът, за който дойдохме, беше на 30 минути от базата, така че приехме тяхното предложение. Пихме чай, обядвахме и стана беля. Много голяма беля. Така се отоплихме, така ни домързя, че даже някои заспаха.
НО ние да не сме пишман планинари, е такива сме де, но не може да се оставим толкова лесно на топлата база и в 16:00 се стегнахме и поехме към целта.
Целият връх се състоеше от натрупани камъни, между които имаше дупки и храстове клек. Хванахме цаката, за да не пропадаме в дупките и в снега, и стъпвахме върху клека.
И така покорихме върха. Единственият вятър, който усетихме, беше този горе. Бая си брулеше.
Поснимахме се и тръгнахме надолу към базата. Слизането главно беше по дупета. Пързаляхме се и бяхме бързи наобратно.

Около 18:00 часа поехме от базата на НСА към Железница. Вече беше тъмно, но понеже всичко беше в сняг, нямахме проблеми с видимостта и не използвахме дори и фенери.
Ако някой ни гледаше отстрани, докато слизаме, щеше да си помисли, че или сме много пияни или че сме на тежки наркотици. Защо ли? Защото на всяка крачка, един от нас падаше назад по гръб или настрани като вратар, все едно са го простреляли.
Беше хлъзгаво и имаше дълбок сняг, в който пропадахме. Беше весело и имаше голям смях.

След почти 3 часа слизане, стигнахме до Железница и до колите, които бяха затрупани с 20 см сняг. Изчистихме ги и хайде НА СОФИЯТА.

Удовлетворени, щастливи и уморени от деня в планината, заспахме като къпани.

Ермина Расате 
Ръководител "Туризъм и спортна дейност"