На 28–29 март КУБРАТОВА МЛАДЕЖ и Туристическо дружество “Български юнак” организираха първия си пролетен преход за сезона – маршрут, който някои от групата познаваха и харесваха: 
Беклемето - хижа Козя стена - хижа Ехо.

Групата беше от 14 души, приятели и непознати, които очакваха с нетърпение един красив, панорамен и сравнително лек пролетен преход по билото на Стара планина.
Още с пристигането ни в 10:00 часа на Беклемето обаче разбрахме, че планината има други планове за нас.

От пролет към зима за една нощ

Само ден по-рано в петък условията са били пролетни, но през нощта беше навалял огромно количество нов сняг - около 30 см, който беше покрил напълно пътеките и летните маркировки.
Това наложи да променим начина си на движение - вместо по класическата лятна пътека, трябваше да се движим по зимната маркировка по колците.

Допълнително предизвикателство беше и гъстата мъгла, която ограничаваше видимостта и ни принуди да се ориентираме и по азимут. Най-опитните вървяха напред и правеха пъртина, която останалите следваха.

По-труден маршрут от очакваното

Заради зимното трасе и дълбокия сняг преходът стана значително по-тежък: по-голяма денивелация, по-дълъг маршрут и по-бавно придвижване.
Всяка крачка в дълбокия сняг изискваше усилие, а темпото ни значително се забави.

Козя стена - внимателно и съсредоточено

Един от ключовите участъци беше преминаването през Козя стена - скалист масив, често наричан „старопланинското Конче“.
В зимни условия този участък изискваше повишено внимание, тъй като беше покрит със сняг. Движихме се по въжетата и преминаването беше бавно, но контролирано.
След 4:30 часа достигнахме хижа Козя стена, където направихме около 45 минути почивка - време да хапнем и да съберем сили за следващия етап.
Тук две от участничките останаха, поради стомашни болки на едната.
След почивката продължихме към крайната ни цел - хижа Ехо, където имахме запазена нощувка.

Беше важно да не се бавим, тъй като съществуваше риск да ни свари тъмнината в планината. (Още един важен урок - челникът винаги трябва да е в раницата, независимо от очакваното време за преход.) Интересен момент беше, че дори хижарят не вярваше, че ще успеем да стигнем при тези условия и до последно очакваше да се откажем.
След преминаването на Козя стена времето започна леко да се подобрява - появи се слънце и за кратко се откриха гледки, които повдигнаха настроението ни.
Въпреки умората, продължихме напред - понякога с усмивка, понякога с падания в снега (две крачки напред, една встрани :)), но с ясна цел.

Пристигане в хижа Ехо
До хижата достигнахме на няколко групи, първата група беше в 18:30 часа, а последните в 19:20 по тъмно, но всички успешно се събрахме.
В хижа Ехо ни чакаше топлина, храна и заслужена почивка. Вечерта премина спокойно а с разговори, смях и усещането, че сме доста изморени.

Ден 2 - промяна на плана

На следващия ден взехме решение да не се връщаме по същия маршрут.  Избрахме маршрута към хижа Хайдушка песен, заедно с други хора от хижата.
Преходът мина по-леко и ни даде възможност да се насладим повече на обстановката.

След 3-часов преход пристигнахме успешно на хижа Хайдушка песен. В района на хижата се намира и паметник, посветен на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов, които са заловени след предателство, и Георги Търнев и Стефан Почеков - убити и погребани там. 

Финал на прехода

След пристигането ни на хижа Хайдушка песен, организирахме транспорт на тримата шофьори с такси обратно до Беклемето, където бяха оставени автомобилите.
След около два часа трите коли се върнаха при останалите на хижата, събрахме се и всеки пое по пътя си към дома.

Какво ни даде този преход

Това, което трябваше да бъде лек пролетен преход, се превърна в истинско зимно приключение.

Този маршрут ни напомни нещо много важно:

В планината условията се променят бързо и трябва винаги да сме подготвени за всичко.

И въпреки трудностите - именно такива моменти остават най-силно в съзнанието ни.​

​