С такова настроение се отправих и този път към Широка лъка. Беше средата на август и както времето, така и компанията предполагаше приятни изживявания. Почивниците дадоха възможност на повече хора да се включат в този преход.

Целите ни бяха две - първата беше с. Гела, а оттам към връх Орфей (2188 м), който е вторият по-височина след вр. Голям Перелик.

Живописното село Гела, за което се твърди, че е родно място на Орфей, ни откри незабравими гледки, а кристалният въздух подейства ободряващо на всички. След около 3 часа и половина преход, върхът беше покорен. Преходът не беше труден, но странно защо повечето от нас се чувстваха изморени и веднага след като изкачиха върха едни налягаха да почиват, а други отвориха дисагите с храна :-) 

За ужас на по-уморените скоро водачът на групата ни - Ермина, която е ръководител на туристическия отдел в КУБРАТОВА МЛАДЕЖ, даде сигнал за ставане и тръгване по обратния път към Девин.

В Девин отседнахме във вилата на наш съратник, която се намираше на няколко километра от града. Няма да забравя гостоприемството на Влади и неговото семейство. Благодарим за топлата храна, за постелята и меката трева, на която някои от по-дивите ни кубратя легнаха да прекарат нощта. Жив е Българският дух, жив е и в Родопите! 

Следващата забележителност, която искахме да посетим беше Дяволската пътека. Започвайки от по-ниско тя достига до 1300 м. в близост до с. Ягодина. Заобиколени от вековни гори, скали, водопади, високи борове и ели, нашата група успя да преодолее хлъзгавия терен, височините и влажната пръст (вероятно беше преваляло предните дни). Дяволската пътека с право се смята за една от най-екстремните в България. На места някои участъци наистина изглеждаха страшничко, защото си представях колко време ще падам надолу :-), ако някое стъпало се счупеше, тъй като местността беше влажна и доста стъпала бяха поизгнили. За наша радост обаче нищо подобно не се случи и всяко усилие си заслужаваше именно заради адреналина и страхотните гледки!

На слизане ентусиасти от групата ни се къпаха в ледените води на реката и приветстваха старите Богове. 

След като за около четири часа пътеката беше измината се отправихме към язовир Въча - "черешката на тортата" за този ден.

Язовир Въча е разположен в Родопите по поречието на едноименната река, на границата между областите Смолян, Пазарджик и Пловдив. Макар последиците от горещото лято и засушаването да бяха видими, синьо-зелените води на язовира не бяха загубили своята магнетична красота. Докато едни скачаха и плуваха в язовира, други хапнахме в заведението, което се намира на един от склоновете и предлага освен вкусна храна и красива гледка.

Не след дълго, за всеобщо съжаление, трябваше да се стягаме за обратния път към София. До нови срещи, кубратя!