В събота, на 8 февруари, КУБРАТОВА МЛАДЕЖ и приятели предприе еднодневен преход във Витоша, чийто кулминация беше изкачването на връх Ярловски купен. Това не беше просто поход – беше пътуване през сезоните, което ни позволи да усетим магията на планината в пълния ѝ блясък.

От пролет към зима – пътят към върха

Още с тръгването си бяхме изненадани от пейзажа – в ниските части на планината всичко напомняше за ранна пролет. Пътеките бяха сухи, слънцето топлеше приятно, а по склоновете се виждаше свежа зеленина. За миг можехме да забравим, че все още е февруари.

Но колкото повече се изкачвахме, толкова по-осезаема ставаше промяната. Постепенно, оттук-оттам, започнаха да се появяват малки снежни петна, които бързо преминаха в цялостна зимна покривка. Температурите започнаха да падат, а въздухът стана по-свеж и пронизващ.

 Когато достигнахме по-високите части на маршрута, вече нямаше и следа от пролетта. Гората беше отрупана със сняг, а пътеките – сковани от ледената прегръдка на зимата.

Покоряването на върха

След няколко часа преход, вече стъпвахме по дълбок сняг, а пред нас се изправяше самият Ярловски купен – извисяващ се на 2173 метра. Щом стъпихме на върха, ни посрещна величествена панорама към цяла Витоша, Рила и дори далечни части на Стара планина.

Разпънахме знамето на организацията ни и си дадохме доста време, за да се насладим на гледката. Разбира се, всеки извади от раницата си хапването, което си носеше за прехода, кой кюфтета, кой картофи, кой сандвичи. Имаше от всичко, но все пак не трябва да забравяме, че храната прави борбата.

Обратно надолу

Спускането ни даде възможност отново да изживеем прехода между сезоните, този път в обратен ред. От снежната пустош отново стигнахме до сухите пътеки, където залязващите слънчеви лъчи ни припомниха, че пролетта наистина е близо.

След дългия и изпълнен с емоции ден, всички бяхме напълно заслужили една топла награда. Решихме, че най-добрият начин да завършим приключението е с купа гореща супа в уютно бистро в Железница. Докато навън вече се смрачаваше, ние седнахме около масата, сгряхме се и разказахме отново най-забавните и вълнуващи моменти от похода.