От незапомнени времена нашите прадеди са се уповавали на конете за придвижване, прехрана, воюване.
С цел да пресъздадем онова чувство на възвишена свобода и неизмерима връзка с природата, КУБРАТОВА МЛАДЕЖ, заедно със съратници от БНС и Н.О. СНОП, организира поход с коне в планинския регион на град Своге.

Пътуването започна от София, като след леко закъснение групата потегли устремено към планинската конна база. Достигането до базата се оказа трудоемко, поради почти непроходимия път в планинския регион, но благодарение на опитното шофиране, съратниците успяха да пристигнат здрави и на време. Групата ни бе посрещната с приятелска атмосфера както от стопаните на базата, така и от расовите коне.

След малка почивка и почерпка между другарите, започна и походът, като групата бе разделена на две. Първата част потегли по обяд, а на чакащите бе предоставена възможност да изпробват уменията си по стрелба с лък по мишена и бе организирано малко състезание за повдигане на духа. В късния следобед започна и походът на втората група.
Благодарение на метеорологичните условия на походниците бе предоставена уникална атмосфера. Гъстата мъгла придаде мистичност на гората, което направи преживяването необикновено.

След дългите два похода, които завършиха по здрач, бяхме нагостени в хижата на конната база. Топлината на печката и приятелските разговори дадоха един достоен завършек на деня. Не след дълго потеглихме обратно за София.
Благодарим на стопаните на „Планинска конна база Своге“ за уникалното преживяване и незабравимите моменти.
​Слънцето залезе, настана привечер, а пък ние приключихме с язденето на кончетата. Стопаните на базата прибраха животните и след това ни поканиха в тяхната малка къщичка да се сгреем и да изпием по една чаша горещ чай. Разговорихме се, посмяхме се на истории, стоплихме се, но след всичко това, колкото и да не ни се искаше да напуснем това живописно и уютно място, трябваше и да се приберем в София.

Бяхме две групи и се разпределихме в две коли и лека полека потеглихме към столицата. Излезнахме от Своге, а след това дойде време да се включим в Искърското дефиле. В нашата кола, изпълнени с емоции от приключението в конната база, бяхме леко разсеяни и не обръщахме много внимание на табелите. В продължение на едночасово пътуване и приказване, обаче ни направи впечатление, че селата, покрай които минаваме, не сме забелязали на отиване към Своге...

Тогава погледнахме картата и осъзнахме, че ние почти сме стигнали до Враца, а не в София, както беше по план. Един от нашите съратници гонеше последния влак от София към Пловдив, но бързо стана ясно, че няма да успее да го хване, пък и едно от момичетата, което се возеше в колата, не беше ходило във Враца.
Затова задружно решихме, че следващото място, което ще посетим, е центърът във Враца. Така и стана. Когато пристигнахме в града, заради ковид истерията не работеше нищо, освен една ледена пързалка и, разбира се, ние се пуснахме на нея.

Беше забавно, защото един от нашите съратници не можеше да кара кънки и непрекъсато ръкомахаше, опитвайки се да се задържи прав, но почти през цялото време беше седнал на леда... След пързалката си направихме снимки с коледната елха на площада, разходихме се из празна Враца и отново се отправихме на път. След няколко часа най-накрая стигнахме до София и се събрахме у нас.

Въпреки натоварения ден осъзнахме, че все още не ни се спи, макар вече да беше късно през нощта. Затова решихме преди заспиване да метнем една бърза настолна игра, която продължи още два часа :-)

И така, посреднощ легнахме някои в леглата си, други по дивани и по земята на импровизирани постели :-), мислейки за изминалия ден, изпълен с много забавни моменти.
​