На 21-ви и 22-октомври се проведе поредният поход в планината.
Първоначалната идея беше да изкачим втория по височина връх в Родопите-връх Орфей, но поради неблагоприятната климатична прогноза бързо сменихме плана.

Решихме да покорим връх Голям Кадемлия ( 2275 м ), като ще преминем през хижа Мазалат - една лесно достъпна и много поддържана хижа.

Сутринта в тъмната част на 21-ви октомври групата от София пое към началната точка на похода - хижа Партизанска песен. Там ни чакаше втората група, която беше тръгнала от Пловдив- певицата Татяна, с която участвах в Сървайвър, беше част от нея.

Събрахме се всички, запознахме се един с друг, защото имаше и непознати, които бяха дошли, благодарение на рекламната кампания в Инстаграм, и тръгнахме към хижа Мазалат.

Пътят до хижата не беше стръмен и след 2 часа се озовахме на Мазалат. Но това не беше крайната ни точка, тепърва трябваше да катерим баири и върхове. Обядвахме боб чорба и шкембе, побъбрихме си, снимахме се и дойде време да се разделим с групата от Пловдив.
Понеже не бяха подготвени за сериозното изкачване, те се върнаха към колите си.
Групата от София пое по пътеките нагоре. Пред нас започнаха да се появяват все по-красиви пейзажи, а по едно време изскочи в далечината великолепният паметник “Шипка”, а контрастно зад него грозната съборетина “Бузлуджа”.
Ходихме, ходихме, ходихме, и по едно време видяхме крайната точка-връх Голям Кадемлия. Стори ни се на 30 минути от нас и се забързахме. Обаче минаха 30 минути, минаха час и 30 минути и все се появяваха нови хълмове за изкачване????

В крайна сметка след 5 часа от хижа Мазалат стигнахме върха и се насочихме към заслона, който беше построен там. Много се надявахме да е свободен, защото навън вятърът брулеше ужасяващо силно.
За наша радост нямаше хора в него и спахме всичките 7 човека. Няма да лъжа-беше малко тесничко, но поне беше топло. Хапнахме, нямахме сили за много приказки и заспахме. Е разбира се, че не заспахме. Беше тяснооо и сънят беше в дефицит???? Но в планината човек бързо се наспива от чистия въздух и на следващия ден имахме достатъчно енергия за пътя наобратно.

Събудихме се сутринта от “дълбокия” сън и поехме по пътя към колите. Този път беше далеееч по-лесно и бързо слезнахме от планината.
За жалост трябваше да се връщаме към тъпата София…
Но хубавото е, че заредихме батериите, надишахме се с чист въздух и имаме нови истории за разказване.