На 15-ти и 16-ти август КУБРАТОВА МЛАДЕЖ взе участие в планински преход в Пирин планина. 

В прехода се включиха общо 18 души - приятели и познати, част от които се срещнаха за първи път именно по време на прехода,  обединени от интереса към планината и активния начин на живот. 

Началото - от Безбог към Попово езеро

Преходът ни започна от хижа Безбог, до която се качихме с лифта от Добринище. Оттам постепенно поехме към Попово езеро. Тази част от маршрута беше сравнително спокойна и ни даде възможност да се насладим на Пирин, без да бързаме.

По пътя преминахме покрай едни от красивите пирински езера, а когато стигнахме до Попово езеро, част от групата използва момента просто да си почине, да се наслади на гледката и да презареди сили.

Но пред нас стоеше следващото предизвикателство - връх Джангал.

Към върха

Първоначалната ни идея беше Джангал да бъде изкачен на следващия ден, но в движение решихме да променим плана. Така съботният ден стана малко по-дълъг и по-предизвикателен.

Изкачването към върха раздели групата естествено на няколко по-малки групички - едни се движеха по-бързо, други предпочитаха по-бавно темпо и повече почивки. Това е напълно нормално при група от толкова различни хора.

Най-важното беше, че всички стигнаха до върха. За някои изкачването беше сериозно предизвикателство, за други - по-леко, но удовлетворението след достигането на върха беше общо.

А някои от нас дори успяха да открият и пещерата под Джангал - едно от онези малко по-скрити места, които правят планината още по-интересна.

Вечерта край Тевно езеро

След изкачването продължихме към заслон Тевно езеро, където ни очакваше нощувката.

Както предварително бяхме предупредили всички, вечерта на тази височина беше студена. Именно затова добрата екипировка се оказа изключително важна. Част от хората за първи път спаха в спален чувал - а както с много други неща, и тук правилото е: няма как да разбереш дали ти харесва, преди да го опиташ.

Вечерта прекарахме заедно с много разговори, смях и споделени истории.

На следващия ден - без бързане

В неделя вече нямаше нужда от гонене на върхове. След изморителния предходен ден решихме просто да се насладим на планината и постепенно да се върнем към лифта.

Някои тръгнаха по-рано, други предпочетоха да поспят повече и да се насладят на сутринта.

В крайна сметка всички се прибрахме изморени, но доволни, с много снимки, нови запознанства и още една история, която да разказваме.

Защо продължаваме да ходим?

Защото планината е много повече от километри, денивелация и достигнати върхове.

Тя ни кара да се движим, да излизаме от зоната си на комфорт и постепенно да подобряваме физическата си подготовка. Учи ни на търпение, постоянство и отговорност. Понякога ни показва, че сме способни на много повече, отколкото сме си мислели.

Но най-вече планината ни дава възможност да опознаем и обикнем още повече природата, която е част от нас и която всички ние имаме отговорност да пазим.

В ежедневието често сме забързани, постоянно гледаме часовника и телефона си. В планината времето започва да се измерва по различен начин – с изгреви, върхове, езера, разговори и крачки.

И точно затова се връщаме.

Не само заради гледките.

Не само заради върховете.

А заради усещането, че сме част от нещо истинско.

Благодарим на всички, които бяха част от това преживяване. А на тези, които още не са се присъединили - планината си е там. Остава само да направите първата крачка

.