КУБРАТОВА МЛАДЕЖ и Н.О.
На 2 юни кубратисти от Софийската организация заедно с Н.О. "Сноп" почетоха паметта на загиналите за свободата на България във Враца.
Противно на принципите ни тази година решихме да отидем на официалното честване на Ботевия ден във Враца.
Пристигнахме в късния следобед и още с влизането в града, особено в центъра попаднахме сред многолюдно множество от хора, които бяха излезли на разходка в тържествения ден.
Очаквано тълпата ставаше все по-голяма, колкото повече се приближавахме до паметника на Христо Ботев. За наше огромно съжаление там вече се бяха намърдали и "официалните гости" - депутати, кметове разни, общински съветници и всевъзможни други паразити...
Ние, заедно с Александър Суев - Водачът на Н.О. "Сноп", с когото се бяхме срещнали по-рано, се разходихме между хората.
Не след дълго "работната част" за "високите гости" приключи и те бързо изчезнаха. Най-после, когато и последният от тях вече си беше отишъл, дотъпът до паметника беше разрешен и хората, в това число и ние, вече можехме необезпокоявано да отдадем почитта си към великана Христо Ботев.
Особено приятно ни ставаше, когато случайни граждани ни спираха и искаха да се снимат с нас и знамето ни.
Противно на принципите ни тази година решихме да отидем на официалното честване на Ботевия ден във Враца.
Пристигнахме в късния следобед и още с влизането в града, особено в центъра попаднахме сред многолюдно множество от хора, които бяха излезли на разходка в тържествения ден.
Очаквано тълпата ставаше все по-голяма, колкото повече се приближавахме до паметника на Христо Ботев. За наше огромно съжаление там вече се бяха намърдали и "официалните гости" - депутати, кметове разни, общински съветници и всевъзможни други паразити...
Ние, заедно с Александър Суев - Водачът на Н.О. "Сноп", с когото се бяхме срещнали по-рано, се разходихме между хората.
Не след дълго "работната част" за "високите гости" приключи и те бързо изчезнаха. Най-после, когато и последният от тях вече си беше отишъл, дотъпът до паметника беше разрешен и хората, в това число и ние, вече можехме необезпокоявано да отдадем почитта си към великана Христо Ботев.
Особено приятно ни ставаше, когато случайни граждани ни спираха и искаха да се снимат с нас и знамето ни.