С военно снаряжение и добро настроение в последния ден от месец юни малката ни група се отправи към Седемте рилски езера. 
Прогнозите за времето бяха доста мрачни, което отказа няколко души от планирания поход. Въпреки предупрежденията за порой, свлачища и какви ли не още апокалиптични потопи ние решихме, че няма да отменяме начинанието си. 
Така останалите 4 души се отправихме към Рила. 

Пристигнахме с близо 2 часа закъснение след планираното време, но в интерес на истината и не си давахме много зор - целият ден беше пред нас, а маршрутът не беше тежък и бяхме сигурни, че ще стигнем хижа "Седемте рилски езера" навреме, преди да се стъмни. 
Оставихме колата на хижа "Пионер", където охранителите на паркинга и лифтената станция ни помислиха за военни тръгнали на учение :-) Направо да не повярваш, че след толкова години на държавен разпад, хората все още си мислят, че имаме армия?!

Прехода от х. "Пионер" до х. "Седемте рилски езера" ни отне 4 часа, макар, че спокойно може да бъде изминат и за 2 и половина часа. Но гледките бяха уникални, а трябваше и да се снимаме, защото не бяхме тръгнали на състезание...
В ранния следобед леко запръска, което наложи да сложим дъждобраните, но тревогата беше за кратко. След 15 минути от мрачното и схлупено небе нямаше и следа. Слънцето си проби път и времето се задържа слънчево до края на похода.

Към 19 часа стигнахме успешно х. "Седемте рилски езера". Наглед празната хижа се оказа претъпкана с хора - Българи, германци, поляци, млади и стари. Обстановката беше ... задушевна. Всички се бяха събрали в столовата и когато ние влязохме настъпи кратко мълчание. Трима облечени във военни дрехи с калашници... и едно момиче със знаме :-) Това не се вижда всеки ден :-) След малко започнаха въпросите - "Какви сте вие?", " Какво е това знаме?", "Защо сте с униформи?", "Автоматите истински ли са? и т.н. Бързо стопихме леда и се вписахме в разнородната среда. 

След храната, която си носехме не устояхме и хапнахме вкусна боб чорба приготвена от хижарката. Още малко приказки и планове за следващия ден, и дойде време за почивка. Спахме на открито - беше невероятно. По някое време през нощта, когато се събудих станах свидетел на уникална гледка - небето се беше изчистило и нямаше нито едно облаче. Луната грееше, небето обсипано от край до край със звезди, а въздухът кристален. Всичко това се отразяваше в повърхността на езерото. Беше едновременно красиво и някак загадъчно. 

На сутринта се събудихме отпочинали и след закуска и баня :-) поехме към върха, от където щяхме да видим седемте езера. Заедно с нас натам запъплиха и десетки туристи, които се движеха в далечината, наподобявайки мравки, пълзящи в редица. Горе гледката беше също така спираща дъха, както и нощният пейзаж. Трудно ще го опиша с думи... просто трябва да се види.

Починахме, насладихме се на гледката и след като обядвахме беше време да тръгнем назад към хижата, където бяхме оставили повечето си багаж. След пристигането на хижата времето леко се смрачи, но това не ни притесни. Колата ни беше само на 2 часа път надолу. Стигнали, обаче до лифта за пореден път се снимахме с различни хора, в случая с поддръжката на лифта и някак спонтанно решихме да разнообразим и да слезем до х. "Пионер" с лифта. Решението ни спести ходенето, а и се повозихме на лифта, което беше отпускащо.