Както всяка година така и тази, загърбилите своя род, уроди, не ни изненадаха с нищо ново. За да отчетат активност либерали, комунисти и педали активисти не пропуснаха да подхванат долната си кампания срещу провеждането на Луковмарш.
Помията, която не се различаваше особено от тази, която изливат всяка година, започна по график и се водеше със същото настървение. 
Още през януари по телевизиите се завъртяха старите клишета за генерала фашист, за лошите националисти, за възмущението на разни европейски неправителствени организации и т.н. глупости. Не бяха пропуснати и дежурните сърцераздирателни коментари за т.н. холокост, макар връзката с Луков да е никаква.

Ние от своя страна, за да разчупим традицията решихме успоредно с провеждането на траурния марш да организираме поклонение на гроба на генерала. Така за пръв път след 77 години Български националисти се срещнаха с духа на генерала, там където нашите предшественици го изпратиха на 13 февруари 1943 година. 

На възпоменанието организирано от КУБРАТОВА МЛАДЕЖ, присъстваха нашите съратници от Н.О. СНОП, Български Национален Съюз, както и представители на Национална съпротива, C18, бившата БНРП и свободни националисти. 

Изказванията бяха както тържествени, така и свободни. Думата беше дадена на Йордан Манасиев от Български Национален Съюз, на Августин Денков и Александър Суев от СНОП, на Анатоли Антонов от Национална съпротива, на Димитър Николов, редактор на в-к "Свободно слово", на Елена Варташка и на Боян Расате.