Помощ за украинските защитници
Пиша тези редове с голямо закъснение, за което се извинявам...
Всички знаете, че ние от Български Национален Съюз и КУБРАТОВА МЛАДЕЖ още в първия ден от началото на руската агресия се обявихме в подкрепа на Украйна и по-точно в подкрепа на украинските националисти, които познаваме лично и отдавна.
Всички знаете, че ние от Български Национален Съюз и КУБРАТОВА МЛАДЕЖ още в първия ден от началото на руската агресия се обявихме в подкрепа на Украйна и по-точно в подкрепа на украинските националисти, които познаваме лично и отдавна.
Още тогава „доброжелателни патриоти” ме посъветваха да си мълча по въпроса за войната, да държа неутрална позиция или направо да се изкажа в подкрепа на Русия. Представяте ли си тези олигофрени колко не ме познават?!
Мислеха, че щом осъждам политиката на САЩ и мразя западната либералната демокрация, и аз ще се наредя до продажните патриотари пред московската хранилка. Някои го правеха от глупост, а други мислеха мен за глупав. Но и едните и другите не бяха разбрали, че ние в Български Национален Съюз и КУБРАТОВА МЛАДЕЖ във всичките си действия се ръководим от идеологически принципи и чувство за справедливост.
За жалост мнозина т.нар. националисти все още не стоплят какво се случва в Украйна, защото нямат представа за същността на воюващите страни. Поради историческа неграмотност и липса на идеологическа основа тези примитиви, които се мислят за националисти, подкрепят нео-комуниста Путин и армията му от подчовеци, които маршируват със знамето на Съветския съюз. Сега обаче няма да говорим за тези малоумници.
Думата ми в това писание е за помощта, която грамотните хора и грамотните националисти можем да предоставим на Украйна.
Още първата седмица от началото на войната реших, че трябва да помогна на онези, които бранеха Европа с цената на своя живот. Писах на украинското посолство и попълних въпросника за постъпване в Чуждестранния легион, който тогава се събираше. Оттам ми отговориха, че приемането ми в Легоиона е невъзможно, защото съм подсъдим. Става дума за делото, което хомопедофилите водят срещу мен... Тогава реших, че ще се запиша в някой от националистическите батальони или в Териториалната отбрана, но бързо ми стана ясно, че и това е невъзможно заради необходимостта да се явявам на заседанията в съда. Разбира се, можех да напусна България, но рискувах при завръщането ми, когато и да е то, да бъда арестуван, защото бях на свобода, благодарение на платената парична гаранция.
Не оставаше нищо друго освен да се помага от България. Така се роди идеята да съберем средства и да ги дарим на защитниците на Украйна. От години имам контакт с някои от основателите и командирите на полка „АЗОВ” и затова усилията ни да помогнем са насочиха натам.
Така се роди идеята да направим тениските с емблемата на „АЗОВ”, които да се продават с благотворителна цел. Помощ и реклама - две в едно!
Тук се намесвате вие, скъпи приятели, защото без вас нямаше да успеем да помогнем. Благодарение на вашата съпричастност успяхме да съберем част от парите, за да купим автомобил и да го дарим на украинските въоръжени сили.
Благодарим ви от името на Украйна и на полк „АЗОВ”!
По стечение на съдбата се запознах с Мария (Маша), която беше избягала от Украйна с малолетния си син, а половинката ѝ останал да воюва. Споделих с нея намерението ни и тя се присъедини към нас. Когато събрахме парите, част, от които дари и тя, оформихме документите и се отправихме на път със закупения джип.
През Румъния към Украйна със зелен коридор и парола през границата стигнахме до град Чернивци. Там ни посрещнаха хора от териториалната отбрана, на които предадохме джипа. За жалост няколко часа по-късно научихме, че на около 130 километра от поделението двигателят се е скапал, което беше супер тъпо... Купуваме автомобил, даряваме го, а той умира преди да е влязъл в употреба!
Слава Богу, че Маша с няколко обаждания успя да намери в някаква автокъща двигател за същия модел, който допълнително заплатихме и който впоследствие беше монтиран на нашата иначе перфектна каросерия... Всичко това се случваше в движение, докато се придвижвахме обратно към България.
Обратният път беше по-дълъг, но пък по-наситен със срещи и приключения. Пътувахме пеша, с полицейски ескорт за бежанци, с автобус, с влак и на автостоп, докато след три дни се добрахме до София.
В Румъния хора ни предлагаха транспорт, купуваха ни храна и лакомства, снимаха се с нас и ни прегръщаха. Румънци и украинци, млади и стари предлагаха помощта си, защото мислеха, че сме военнослужещи. Когато им обяснявахме, че не воюваме, а само помагаме хуманитарно, те продължаваха да ни разпитват, да ни прегръщат и да плачат... Беше невероятно емоционално, но и много неловко за нас. По едно време мислех да се преоблека, защото не заслужавахме това внимание!
Благодарим на Марсел – испански доброволец, който много ни помогна в Букурещ, и на всички останали, които проявиха загриженост към нас.
Днес колата вече изпълнява задачите на патрулен джип от ВСУ. Ние сме в България, където борбата за Европа без комунисти и България без русофили, продължава...
Нашето дело е право, НИЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!
Боян Расате, Водач на БНС