Помощ за украинските защитници

Пиша тези редове с голямо закъснение, за което се извинявам...
​Всички знаете, че ние от Български Национален Съюз и КУБРАТОВА МЛАДЕЖ още в първия ден от началото на руската агресия се обявихме в подкрепа на Украйна и по-точно в подкрепа на украинските националисти, които познаваме лично и отдавна.

Още тогава „доброжелателни патриоти” ме посъветваха да си мълча по въпроса за войната, да държа неутрална позиция или направо да се изкажа в подкрепа на Русия. Представяте ли си тези олигофрени колко не ме познават?!

Мислеха, че щом осъждам политиката на САЩ и мразя западната либералната демокрация, и аз ще се наредя до продажните патриотари пред московската хранилка. Някои го правеха от глупост, а други мислеха мен за глупав. Но и едните и другите не бяха разбрали, че ние в Български Национален Съюз и КУБРАТОВА МЛАДЕЖ във всичките си действия се ръководим от идеологически принципи и чувство за справедливост.

За жалост мнозина т.нар. националисти все още не стоплят какво се случва в Украйна, защото нямат представа за същността на воюващите страни. Поради историческа неграмотност и липса на идеологическа основа тези примитиви, които се мислят за националисти, подкрепят нео-комуниста Путин и армията му от подчовеци, които маршируват със знамето на Съветския съюз. Сега обаче няма да говорим за тези малоумници.

Думата ми в това писание е за помощта, която грамотните хора и грамотните националисти можем да предоставим на Украйна.
Още първата седмица от началото на войната реших, че трябва да помогна на онези, които бранеха Европа с цената на своя живот. Писах на украинското посолство и попълних въпросника за постъпване в Чуждестранния легион, който тогава се събираше. Оттам ми отговориха, че приемането ми в Легоиона е невъзможно, защото съм подсъдим. Става дума за делото, което хомопедофилите водят срещу мен... Тогава реших, че ще се запиша в някой от националистическите батальони или в Териториалната отбрана, но бързо ми стана ясно, че и това е невъзможно заради необходимостта да се явявам на заседанията в съда. Разбира се, можех да напусна България, но рискувах при завръщането ми, когато и да е то, да бъда арестуван, защото бях на свобода, благодарение на платената парична гаранция. 

Не оставаше нищо друго освен да се помага от България. Така се роди идеята да съберем средства и да ги дарим на защитниците на Украйна. От години имам контакт с някои от основателите и командирите на полка „АЗОВ” и затова усилията ни да помогнем са насочиха натам.
Така се роди идеята да направим тениските с емблемата на „АЗОВ”, които да се продават с благотворителна цел. Помощ и реклама - две в едно!

​Тук се намесвате вие, скъпи приятели, защото без вас нямаше да успеем да помогнем. Благодарение на вашата съпричастност успяхме да съберем част от парите, за да купим автомобил и да го дарим на украинските въоръжени сили.

Благодарим ви от името на Украйна и на полк „АЗОВ”!

По стечение на съдбата се запознах с Мария (Маша), която беше избягала от Украйна с малолетния си син, а половинката ѝ останал да воюва. Споделих с нея намерението ни и тя се присъедини към нас. Когато събрахме парите, част, от които дари и тя, оформихме документите и се отправихме на път със закупения джип.
През Румъния към Украйна със зелен коридор и парола през границата стигнахме до град Чернивци. Там ни посрещнаха хора от териториалната отбрана, на които предадохме джипа. За жалост няколко часа по-късно научихме, че на около 130 километра от поделението двигателят се е скапал, което беше супер тъпо... Купуваме автомобил, даряваме го, а той умира преди да е влязъл в употреба!
Слава Богу, че Маша с няколко обаждания успя да намери в някаква автокъща двигател за същия модел, който допълнително заплатихме и който впоследствие беше монтиран на нашата иначе перфектна каросерия... Всичко това се случваше в движение, докато се придвижвахме обратно към България.

Обратният път беше по-дълъг, но пък по-наситен със срещи и приключения. Пътувахме пеша, с полицейски ескорт за бежанци, с автобус, с влак и на автостоп, докато след три дни се добрахме до София.
В Румъния хора ни предлагаха транспорт, купуваха ни храна и лакомства, снимаха се с нас и ни прегръщаха. Румънци и украинци, млади и стари предлагаха помощта си, защото мислеха, че сме военнослужещи. Когато им обяснявахме, че не воюваме, а само помагаме хуманитарно, те продължаваха да ни разпитват, да ни прегръщат и да плачат... Беше невероятно емоционално, но и много неловко за нас. По едно време мислех да се преоблека, защото не заслужавахме това внимание!

Благодарим на Марсел – испански доброволец, който много ни помогна в Букурещ, и на всички останали, които проявиха загриженост към нас.

​Днес колата вече изпълнява задачите на патрулен джип от ВСУ. Ние сме в България, където борбата за Европа без комунисти и България без русофили, продължава... 
Нашето дело е право, НИЕ ЩЕ ПОБЕДИМ!
Боян Расате, Водач на БНС
Нашата група малко преди Русе. След половин час вече ще сме в Гюргево...
Вече в Украйна
АЗОВ - ARYAN LIVES MATTER 
Зад нас е град Чернивци
Гарата в град Чернивци, където се срещнахме с Льоша и Юра от ТрО "АЗОВ" (имената с променени)
Градски надпис във воюваща Украйна
На обяд след изпълнената мисия
"Файно" - приятно заведение с вкусна украинска кухня
По цигара преди тръгване :-) 
Чернiвцi... 
На това вече никой не му обръща внимание... Война е!
По обратния път към границата с Румъния
Ние на гарата в град Suceava
Трябва и да се спи... 
В търсене на превоз до България. 
Будапеща помни комунизма! 
Лепенки "Не на комунизма" и "Героите не умират"
Букурещ - Варна
Винаги е полезно в групата да има кулинар :-)
Това е Маша!
А на заден план платото на Мадара
Варна "by Night"...
Домът отново е далеч, но и не толкова
Вече леко смачкани от път
Вечна слава на император Иваница, страшилище за всички ромей!
На закуска с приятели :-)
​Животът е хубав и кратък, ценете го!