Поход до вр. Голям Купен
На 15 и 16 юли 2023 г. се решихме да отидем на планина. Ермина, която е организатор на спортно-туристическата дейност в КУБРАТОВА МЛАДЕЖ предложи да изкачим връх Голям Купен в Централна Стара планина.
По нейна идея похода беше обявен в нейния Instagram. Идеята беше добра, защото интерес проявиха хора, които са я гледали в предаването Survivor и искаха да се запознаят с нея на живо, и така се включиха в планирания поход.
Очевидно беше, че да си финалист и втори след Джизъса, на когото самия Господ бог помага, е полезно :-)
Групата ни беше много разнообразна и имаше хора от различни краища на България.
Рано сутринта на 15 юли всички се отправихме към сборния пункт и началната точка на пътешествието - местността "Смесите" в Троянския балкан.
Когато всички се събрахме група ни хвана Балкана към хижа "Амбарица". Началото беше поставено и докато се катерехме нагоре разговорите започнаха от само себе си.
След няколко часа стигнахме до хижата. Там имаше и други туристи, които се препичаха на слънце. Без да се бавим всеки от нас си избра място за нощуване и разпънахме кой каквото си е взел.
Привечер запалихме хубав лагерен огън и приготвихме храната си на него. Около огъня си разказахме не една история и преживяване, играхме на разни игри и много се смяхме.
Денят завърши за всеки по различно време, но всички спахме под звездното небе, едни в палатките си, а други на открито.
В сутрешните часове на следващия ден, след касто хапнахме от прочутите мекици на "Амбарица", групата ни пое към връх Голям Купен, който е висок 2169 метра. Когато се качите на него виждате вр. Ботев (2376), а в хубаво време и почти цяла България като на длан.
Върхът покорихме по обяд на същия ден и знамето ни се развя в царството на орлите и соколите. Трудно бих могъл да опиша гледката, която се откри пред очите ни от върха. А, споменът за хайдушките времена постоянно занимаваше мислите ми.
След кратка почивка и късна закуска се отправихме по обратния път към хижа "Амбарица", където още преди да сме стигнали знаехме, че ни чака вкусна супа от леща!
В късния следобед поехме по друг маршрут надолу към колите, което беше по-лошо от изкачването. Горските пътеки бяха каменисти и ронливи, от което краката ни се набиха жестоко, но удоволствието да сме сред природата заличаваше всяка трудност и болка.
Вечерта отново спах в леглото си уморен, но доволен от преживяното!
По нейна идея похода беше обявен в нейния Instagram. Идеята беше добра, защото интерес проявиха хора, които са я гледали в предаването Survivor и искаха да се запознаят с нея на живо, и така се включиха в планирания поход.
Очевидно беше, че да си финалист и втори след Джизъса, на когото самия Господ бог помага, е полезно :-)
Групата ни беше много разнообразна и имаше хора от различни краища на България.
Рано сутринта на 15 юли всички се отправихме към сборния пункт и началната точка на пътешествието - местността "Смесите" в Троянския балкан.
Когато всички се събрахме група ни хвана Балкана към хижа "Амбарица". Началото беше поставено и докато се катерехме нагоре разговорите започнаха от само себе си.
След няколко часа стигнахме до хижата. Там имаше и други туристи, които се препичаха на слънце. Без да се бавим всеки от нас си избра място за нощуване и разпънахме кой каквото си е взел.
Привечер запалихме хубав лагерен огън и приготвихме храната си на него. Около огъня си разказахме не една история и преживяване, играхме на разни игри и много се смяхме.
Денят завърши за всеки по различно време, но всички спахме под звездното небе, едни в палатките си, а други на открито.
В сутрешните часове на следващия ден, след касто хапнахме от прочутите мекици на "Амбарица", групата ни пое към връх Голям Купен, който е висок 2169 метра. Когато се качите на него виждате вр. Ботев (2376), а в хубаво време и почти цяла България като на длан.
Върхът покорихме по обяд на същия ден и знамето ни се развя в царството на орлите и соколите. Трудно бих могъл да опиша гледката, която се откри пред очите ни от върха. А, споменът за хайдушките времена постоянно занимаваше мислите ми.
След кратка почивка и късна закуска се отправихме по обратния път към хижа "Амбарица", където още преди да сме стигнали знаехме, че ни чака вкусна супа от леща!
В късния следобед поехме по друг маршрут надолу към колите, което беше по-лошо от изкачването. Горските пътеки бяха каменисти и ронливи, от което краката ни се набиха жестоко, но удоволствието да сме сред природата заличаваше всяка трудност и болка.
Вечерта отново спах в леглото си уморен, но доволен от преживяното!
Мартин Вътев, ръководител на Академията за политически активисти
