Това е един от най-древните Български символи. Предците ни са го поставяли върху крепостните стени, амулетите, оръжията, както и върху различни предмети от бита. Това говори, че той е имал защитна функция. Най-вероятното му значение е божествена сила.

Освен това „ıYı” е бил използван като родов символ на рода Дуло, от който произлизат великите Български владетели Кубрат и Аспарух, рода създал Стара Велика България, Дунавска и Волжко-Камска България. Във времето изображението се налага като символ на Българската държавност и се запазва дори след покръстването на дунавските Българи (употребяван от ранните християни успоредно с кръста) и след приемането на исляма от волжките българи.

Знае се, че „ıYı” е бил използван от Симеон Велики, а последно като държавен символ го е ползвал на знамето си цар Иван Шишман. В родовата ни памет изображението се запазва и по време на турското робство. Присъства например, върху обредни хлябове, приготвяни при някои християнски празници. Най-древното негово изображение е открито в земите на днешна България и е датирано към пето хилядолетие пр.Хр.

Днес „ıYı” се употребява от Български Национален Съюз и КУБРАТОВА МЛАДЕЖ, като символ на Българската държавност, за чието възстановяване се борим.

​Знакът представлява стилизиран образ на числото 14, изобразено с наклон, който символизира устрем и енергия.
​
Както всички други символи и този е черен - цвета на надеждата, на благоразумието, на зараждащата се сила.

14 е поставен на зелена основа, защото това е цветът на равновесието и спокойствието. В хералдиката също така е символ на чест и благородство. 

​Вълкът е втората лична емблема на КУБРАТОВА МЛАДЕЖ.

Вълкът в праБългарската религия е животно-тотем, на когото се прекланят и от когото изпитват страхопочитание, заради неговата изключителна сила, издръжливост и кръвожадност. 
Името на вълка присъства в Български имена като Вълчан (войвода), Вълко, Вълъо и Курт – истинското име на кан Кубрат, според Именника на Българските кханове.

В Българския фолклор вълчият култ е силно застъпен. Пример за това са Вълчите празници през февруари и ноември, когато се извършват своеобразни ритуали за предпазване от вълците, като същевременно им се отдава почит. Черепът на вълка е имал окултно значение и приложение: поставяли са го до леглата на родилките, както и до детските люлки, за да се раждат здрави и силни деца.

От незапомнена древност вълкът символизира съвършения войн, изкуството на войната, физическата сила. Само християнството определя вълка като символ на дявола и на еретиците.

Вълкът е независим, неподлежащ на дресировка, вдъхващ страх и почитание. Според вярванията, вълкът е враг на вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва.
Вълкът е въплъщение на воинските добродетели, жив пример за храброст, другарство и саможертва.
Вълчата глутница е като бойната дружина – в нея цари ред и йерархия; животът в нея протича по строги правила. Начело на глутницата стои алфа мъжкар, който спечелва водаческото право в честна борба. По същия начин и останалите вълци утвърждават мястото си в йерархията на глутницата. 

В природата вълкът е и пример за расовия подбор – както сред жертвите, така и вътре в собствения си вид. Той е благороден хищник, който убива само слабите и болни животни, а оставя здравите да се размножават, с което засилва генофонда на популациите им. Затова го наричат санитар на природата. Там където няма вълци, тревопасните стават податливи на болести и израждане.

Но вълкът не търпи слабите и в собствения си вид. Когато вълчицата забележи, че някое от вълчетата израства хилаво, тя показва това на другите и те разкъсват братчето си. Това е евгеника - актът на пречистване на расата от негодните. Но вълчицата не извършва това сама, а го възлага на децата си, за да научат този основен житейски урок - “Расовата чистота е първият и основен закон на природата.” (Кавханът Болг).
Вълчицата е пример за грижовната, но строга майка, възпитаваща здрави и силни поколения.

​Вълкът е неразделен спътник на хората в суровата битка за оцеляване. Още от древни времена нашите прадеди са наблюдавали вълка и са се учели от неговата мъдрост. Те са виждали във вълка едно метафизическо подобие на самите себе си, на своя обществен ред и добродетели.