НАШИТЕ СИМВОЛИ

Кръстосаните чук и меч са символ, който се използва от всички поделения на нашата общност. Графично той изобразява нашата борба за НАЦИОНАЛНО МОЩНА И СОЦИАЛНО СПРАВЕДЛИВА държава на Българите.

Чукът е символ на градивното, на труда и на социалните ни убеждения. 
Мечът е символ на сила, на защита и на националните ни убеждения.

Двата символа, както и всички останали са черни, защото в хералдиката освен болка и продължителна тъга, черното също е цветът на надеждата и благоразумието. То е знак за зараждане, за пробуждане, за инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел.

В комбинацията на чука и меча ние влагаме разбирането за единение на "дясното" с "лявото", на труда с отбраната, на националното със социалното.

Полето зад тях е бяло, защото това е цветът на светлината, чистотата и надеждата, които само кубратизмът може да донесе на България.
  


  
Знакът представлява стилизиран образ на числото 14, изобразено с наклон, който символизира устрем и енергия.

Както всички други символи и този е черен - цвета на надеждата, на благоразумието, на зараждащата се сила.

14 е поставен на зелена основа, защото това е цветът на равновесието и спокойствието. В хералдиката също така е символ на чест и благородство. 
Вълкът е втората лична емблема на КУБРАТОВА МЛАДЕЖ.

Вълкът в праБългарската религия е животно-тотем, на когото се прекланят и от когото изпитват страхопочитание, заради неговата изключителна сила, издръжливост и кръвожадност. 
Името на вълка присъства в Български имена като Вълчан (войвода), Вълко, Вълъо и Курт – истинското име на кан Кубрат, според Именника на Българските кханове.

В Българския фолклор вълчият култ е силно застъпен. Пример за това са Вълчите празници през февруари и ноември, когато се извършват своеобразни ритуали за предпазване от вълците, като същевременно им се отдава почит. Черепът на вълка е имал окултно значение и приложение: поставяли са го до леглата на родилките, както и до детските люлки, за да се раждат здрави и силни деца.

От незапомнена древност вълкът символизира съвършеният воин, изкуството на войната, физическата сила. Само християнството определя вълка като символ на дявола и на еретиците.

Вълкът е независим, неподлежащ на дресировка, вдъхващ страх и почитание. Според вярванията, вълкът е враг на вампирите и караконджулите, които гони и разкъсва.
Вълкът е въплъщение на воинските добродетели, жив пример за храброст, другарство и саможертва.
Вълчата глутница е като бойната дружина – в нея цари ред и йерархия; животът в нея протича по строги правила. Начело на глутницата стои алфа мъжкар, който спечелва водаческото право в честна борба. По същия начин и останалите вълци утвърждават мястото си в йерархията на глутницата. 

В природата вълкът е и пример за расовия подбор – както сред жертвите, така и вътре в собствения си вид. Той е благороден хищник, който убива само слабите и болни животни, а оставя здравите да се размножават, с което засилва генофонда на популациите им. Затова го наричат санитар на природата. Там където няма вълци, тревопасните стават податливи на болести и израждане.

Но вълкът не търпи слабите и в собствения си вид. Когато вълчицата забележи, че някое от вълчетата израства хилаво, тя показва това на другите и те разкъсват братчето си. Това е евгеника - актът на пречистване на расата от негодните. Но вълчицата не извършва това сама, а го възлага на децата си, за да научат този основен житейски урок - “Расовата чистота е първият и основен закон на природата.” (Кавханът Болг).
Вълчицата е пример за грижовната, но строга майка, възпитаваща здрави и силни поколения.

​Вълкът е неразделен спътник на хората в суровата битка за оцеляване. Още от древни времена нашите прадеди са наблюдавали вълка и са се учели от неговата мъдрост. Те са виждали във вълка едно метафизическо подобие на самите себе си, на своя обществен ред и добродетели.